Времето, в което не си задавахме тези въпроси

Като деца рядко сме се питали дали това, което правим, ще пожъне успех, ще има бъдеще и развитие. Рисувахме, защото обичахме да рисуваме, пишехме стихотворения и разкази, разказвахме истории заради самото разказване. Строяхме роботи и чудовища от конструктори, без да преследваме инженерна специалност в тогава далечното бъдеще. И ставахме все по-добри в нещата, които обичахме да правим, защото ги правехме с любов и ентусиазъм. Всяка фибра от тялото ни беше в хармония с това, което давахме на света.
По един или друг начин всеки е бил запознаван с понятието “пари”. Как те са ни необходими, за да не изпитваме страшните думички “глад” и “бедност”. Как ще ни осигурят “безопасност” и “щастие”. Самото ни съществуване е вече поставено под въпрос и само от нас зависи как ще го продължим.

Как родителите виждат успеха на децата си

Някои родители виждат потенциал в досега невинните ти детски начинания и те подтикват да ги изведеш до достатъчно добро ниво, за да “успееш”, но по тяхно усмотрение, разбира се. Други пък правят всичко възможно да те откажат и да ти посочат една по-безопасна алтернатива, нещо сигурно. Колко художници просят на улицата само? Ако не искаш да бъдеш един от тях, учи математика, компютри, право – бъдещето е там! Натискът идва и от медиите, училището и учителите ти, приятелите ти – всички омагьосани от същата илюзия, в която жадно имат нужда да добавят и теб самия. Семето на страха е вече посято и ще расте все повече. То ще ни преследва, ще пусне своите пипала и ще започне да ни души. Вечер няма да можем да заспиваме, сутрин ще се въргаляме в полусъница, докато неизвестното на деня не ни принуди да се изправим в поредния двубой с него. С отегчение и липса на ентусиазъм ще влагаме времето и енергията си в неща, които не ни вълнуват, защото смятаме, че са важна част от нашето светло бъдеще, обещано ни от другите. Ще си блъскаме главата, ще напредваме бавно, понякога няма да имаме и идея какво правим, ще минем някак през поредния тест, след това ще изхвърлим всичко безполезно от главата си. Това, което някога сме обичали да правим, сега е едно забранено удоволствие, което ни остава за моментите, в които светът е спрял да ни тормози за няколко мига, най-вероятно зает с това, да тормози някого другиго. В тези моменти всичко е възможно. Те са точките, в които пътят се разклонява. Погледът ти се избистря, вкусваш отново свободата, невинността, с която някога си правил всичко. Но сега е може би и по-сладко, защото поне за малко си се разбунтувал срещу целия свят и скучната му реалност. След това се връщаш към нея, малко поосвежен, чакайки с нетърпение следващия път, когато ще можеш да избягаш от прегръдката ѝ.

В търсене на истинското ни аз

Понякога обаче се проваляме в борбата си за оцеляване. Понякога, колкото и да сме се трудили, привидно единственият изход от ситуацията се оказва недостижим за нас. Понякога просто не сме достатъчно добри, понякога просто се чувстваме на грешното място. Лесно заменими, започваме да поставяме под въпрос смисъла на всичко, което правим, всяка жертва в името на собственото ни щастие, в името на собствения ни успех. Какво въобще значи “успех”? Ядеш, за да продължаваш да се бориш, имаш къде да спиш след поредния ден на безсмислено съществуване. Това ли е безопасността, това ли е щастието? Всичките ти представи започват да се сриват. Илюзиите вече не могат да бъдат поддържани цели, сега огромни късове в тях разкриват колко са грозни всъщност. Повръща ти се от целия този фарс, повръща ти се и от това, че ти си още един герой от него, ако не най-главният. Най-главният палячо. Иска ти се да избягаш от всичко това. Но накъде? Какво друго може да има там?
И тогава то те издебва. Моливчето. Четката. Китарата. Раницата, с която пътуваш. Спокойно чакали момента, в който ще си върнат това, което винаги им е принадлежало. Теб.
Кръстопътищата на успеха не противопоставят изкуството, свободата и приключенията срещу подреденият, безопасен живот. Противопоставят страха и малодушието срещу истинското вътршено желание на личността. Когато спрем да се страхуваме от избора си, когато спрем да преследваме и да бъдем преследвани от едно обещание и започнем да градим едно красиво “тук и сега”, на което да се наслаждаваме, дори няма да има значение, че сме извървяли пътя към успеха. Като деца, не ни интересуваше накъде ще отиде. Ние си го бяхме избрали.

Статията е вдъхновена от песента на Aesop Rock – Rings. Текста на песента можете да прочетете тук.

 

Кръстопътища на успеха Андрей Андров
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn