търговете за преводи

Не бих се ангажирал да говоря за обществените поръчки изобщо, но определено имам преки наблюдения върху търговете за преводи и легализация. Описаните по-долу 4 случая, на които аз лично съм бил свидетел, за мен са парадоксални и лишени от здрав разум. Противоречат на търговските правила и логика, на коректните търговски взаимоотношения.

Но всеки сам може да си направи изводите, които за него са логични. Ето конкретно, макар и не поименно.

Въпросите!

Как е възможно при обществена поръчка за писмени преводи от английски на български и обратно (забележете, само два езика са предмет на поръчката), участник в конкурса да заяви цена от 0,00 лв./стр. за едната посока, при положение че в документацията няма никаква информация за обема в едната или другата посока на превод? Или може би някой има?

Как е възможно в условията на възложител по ЗОП да фигурира следното условие: „…изпълнителят трябва да даде цена за 1 час устен превод, включваща използваната техника.“, при положение че е абсолютно неизвестен видът на събитията, броят на участниците и каква и колко техника ще бъде необходима в отделните случаи? На зададения въпрос по това недоразумение, отговорът на възложителя съдържаше следната фраза „…ами тя техниката нали си е ваша…“. Сякаш собствеността на техниката има някакво отношение към стойността за нейното използване!

Как е възможно да се формулира подобно изискване: „Предложената от участника цена за устен симултанен превод следва да бъде за астрономически час, като е без значение броят на ангажираните за изпълнение на услугата преводачи.“? Тоест за този един час превод, могат да бъдат използвани и един и десет преводачи, но изпълнителят трябва предварително да определи стойността му!

Как е възможно в документация по ЗОП да се постави изискване участниците да декларират, че ще осигурят одобрени от МВнР преводачи с ирландски и малтийски език, при положение че в МВнР НЯМА одобрени преводачи с тези езици? А на отправеното запитване, възложителят ПИСМЕНО да отговори, че в тези страни и английски език е официален и може преводачите да бъдат и с английски! Въпреки това, остава задължението участникът да декларира, че разполага с преводачи с ирландски и малтийски!!! За невярна декларация се носи НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, не е просто някакво административно нарушение.

А отговорите?

Предполагам всеки, който е участвал в такива процедури в областта на услугите и най-вече преводаческите услуги, се е опитвал да си отговори на подобни въпроси. А може би вече не се и опитва? Според мен една част от случаите са откровено недомислени, а друга част са откровено умишлени. Недомислените никой не може да поправи, а умишлените никой не желае да поправи. Това е реалността в търговете за преводи.

Търговете за преводи – недомислени или умишлени? Александър Андров
Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn