Полезно от ТБС Традикс

Скъпи посетители на сайта ни, ако предоставената от нас информация се е оказала недостатъчна, моля, не се колебайте да ни потърсите за безплатна консултация. За нас ще бъде удоволствие да отговорим на всички Ваши въпроси.

Какво всъщност е преводът?

Преводът представлява предаване на смисъла на даден текст или реч от един език, наречен изходен, на друг, наречен целеви.

Преводачът трябва да се придържа максимално близко до съдържанието и формата на оригиналния текст или реч. Когато е възможно, той използва съответствия, тоест буквално превежда конкретни думи и изрази. Когато е необходимо, прибягва към описания, като запазва заложения в текста за превод смисъл. Преводите могат да бъдат писмени и устни.

Писмен превод /на документи/

Писменият превод може да се раздели на официален и неофициален.

Официален писмен превод от заклет преводач, одобрен от МВнР: преводачът предава изцяло съдържанието на текста, като извършеният превод се оформя на бланка на агенцията за превод и се удостоверява с подписа на преводача и печата на агенцията. Официалните преводи задължително се прикрепят към оригинал или копие на преведения документ/текст. Разскачването им води до обезсилване на така изготвения общ документ.

Неофициален превод: преводачът може да нанася изменения в текста на целевия език съобразно желанието на клиента, като извършеният превод не се оформя на бланка и не се удостоверява с подпис и печат.

Устен превод

Устен превод представлява предаване на посланието от един език на друг, по естествен и плавен начин, като се спазват представянето, тонът и похватите на оратора, от чието име се говори в първо лице. Специфичното при извършване на устен превод е това, че преводачът няма достъп до справочна литература, не може да се консултира със специалист, нито да разчита на необходимите речници или дори машинен превод. От изключителна важност са знанията, опитът, съобразителността и бързата му реакция, тъй като факторът време е решаващ. Устният превод може да бъде разделен най-общо на консекутивен и симултанен.

При консекутивен превод преводачът изслушва говорещия, като дължината на изказа е ограничена. Говорещият спира и изчаква преводача да предаде смисъла на казаното на съответния език. Това води до удължаване на времето за провеждане на дадено събитие. В зависимост от натовареността на програмата и продължителността на събитието се ангажират един или двама преводачи. Консекутивният превод е подходящ при бизнес срещи, пътувания, туристически обиколки, посещение на официални ведомства и държавни органи, при превод от заклет преводач пред нотариус и в съдебна зала.

При симултанен превод преводачите превеждат едновременно с говорещия в реално време. Този вид превод се извършва от екип от двама преводачи, които се редуват. Те работят в звукоизолирани кабини, използвайки слушалки и микрофони. Езиците, на които се превежда, могат да бъдат повече от един в зависимост от нуждите на участващите. Всеки участник разполага със слушалки и трябва да избере съответния канал, за да чуе изказа на ползвания от него език. За всяка езикова двойка трябва да се осигурят минимум двама преводачи. Симултанният превод е подходящ при събития с голям брой участници: семинари, конференции, конгреси, бизнес обучения, презентации, дискусии, при произнасяне на официални речи по време на празнични събития, филмови или кино прожекции и др. При симултанния превод се използва специално техническо оборудване: преводачески кабини, преводачески пултове, микрофони и слушалки за всеки преводач, тонколони, осветителни прожектори, проектори, видео стени и др.

Какво е легализация?

Много документи от България за чужбина и от чужбина за България е необходимо да бъдат легализирани и скачени с т. нар. официален превод. Този официален превод може да бъде извършен единствено от оторизирана агенция, която има сключен договор с МВнР на Република България, дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“. Според този договор агенцията има право да извършва официални преводи на документи от български на чужд език и обратно, като спазва законовите изисквания за легализиране, удостоверяване и оформяне на превежданите документи.

Как се извършва легализация?

Полезно е да се знае, че легализацията е процедура, при която се потвърждава достоверността на официални документи. След извършването на тази процедура документите, издадени от органите на една държава, могат да се използват официално в друга държава.

Легализацията преминава през различни етапи и заверки в зависимост от това дали необходимите Ви документи са:

  • от България за държава, подписала Хагската конвенция;
  • от държава, подписала Хагската конвенция, за България;
  • от и за държави, с които България има подписан двустранен договор за правна помощ;
  • от държави, които не са страни по Хагската конвенция и нямат подписан двустранен договор за правна помощ.

Легализация на документи от България за чужбина

За да може да се използва официален документ, издаден в България, в държава, подписала Хагската конвенция, е необходимо този документ да бъде снабден с печат (заверка) наречен апостил. Формата и съдържанието на апостила са задължителни за всички държави – страни по Хагската конвенция. В зависимост от вида на документа в България апостил се поставя от:

  • Национален център за информация и документация (НАЦИД) /от 01.01.2017 г./ – за документи, издавани от учебни заведения (удостоверения, справки, дипломи и др.);
  • Министерство на правосъдието – за съдебни и нотариални документи (съдебни решения, нотариални актове, документи с нотариална заверка на подписите, удостоверения и др.);
  • Министерство на външните работи – за всички останали документи.

Документите, на които апостил се поставя от МВнР, трябва да бъдат снабдени с втори печат(правоъгълен), който удостоверява подписа и печата, положени при издаването им. Този втори печат се полага от същото ведомство/агенция/министерство, от което е издаден документът.

Преводът от България за друга страна се извършва и подписва от преводач, одобрен от МВнР. Подписът му се заверява от дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“ на МВнР на РБ.

Легализация на документи за България от държава, подписала Хагската конвенция, която няма подписан двустранен договор за правна помощ с България

Документите, издадени в такива държави, трябва да бъдат снабдени с апостил, поставен от компетентния орган в съответната държава. За да Ви послужи в България, документът заедно с апостила се превеждат от преводач, одобрен от МВнР, чийто подпис се заверява от дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“ на МВнР на РБ.

Легализация на документи за България от държави, с които България има подписан двустранен договор за правна помощ

Документите, които са от държави, с които България има подписан двустранен договор за правна помощ, не е необходимо да имат апостил. Достатъчно е да бъдат в оригинал с печат на административен орган или във вид на копие, снабдено с нотариална заверка. Преводът се извършва от агенция, която има сключен договор с МВнР на РБ, и се заверява от дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“ към същото министерство.

Легализация на документи от държави, които не са страни по Хагската конвенция и нямат подписан двустранен договор за правна помощ

Документи от държави, които не са страни по Хагската конвенция и нямат подписан двустранен договор за правна помощ, могат да бъдат легализирани, ако са заверени с печат на българското посолство/консулство в държавата, в която са издадени. Когато в държавата, издала документите, няма българско посолство/консулство, те следва да бъдат заверени от посолството на тази държава в най-близката трета страна, което е упълномощено и за България. Преводът се извършва от агенция, която има сключен договор с МВнР на РБ, и се заверява от дирекция „Консулски отношения“, сектор „Легализации и заверки“ към същото министерство.

Срокове за легализация на документи в Консулски отдел на МВнР:

  • нормална поръчка – 4 работни дни;
  • бърза поръчка – 1 работен ден;
  • експресна поръчка – за деня.

За много от документите, преди легализация в Консулски отдел на МВнР, се изисква да бъдат заверени от друго министерство или институция, което удължава срока за легализация. Изключително полезно за Вас би било да се консултирате с лицензирана агенция за преводи, преди да пристъпите към легализация на Вашите документи.

Хагска конвенция

Хагската конвенция е подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. Конвенцията премахва изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Държавите по конвенцията въвеждат легализация на документи, издадени от чужда държава чрез поставянето на апостил (от френски: apostille). Апостилът освобождава документа, към който е прикрепен, от по-нататъшни процедури за легализиране от други висшестоящи местни органи в страната на издаване. Апостилът трябва да е в оригинална форма. Документите, снабдени с апостил, се признават и са валидни за всяка една от държавите, подписали тази конвенция. България става страна по Хагската конвенция на 30 април 2001 г. От тогава започва поставянето на апостил и в България.

Документи от държави по Хагска конвенция и снабдени с апостил в оригинална форма, не се легализират от българско дипломатическо или консулско представителство, акредитирано за съответната държава.

Страни подписали Хагската конвенция: Австрия, Австралия, Азербайджан, Албания, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Барбадос, Бахами, Беларус , Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България, Вануату, Великобритания, Венецуела, Германия, Гренада, Грузия, Гърция, Дания, Доминика, Доминиканска република, Еквадор, Естония, Израел, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кабо Верде, Казахстан, Кипър, Китай (само за специалните административни райони Хонг Конг и Макао), Колумбия, Корея, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови острови, Мексико, Молдова, Монако, Монголия, Намибия, Нию, Нова Зеландия, Норвегия, Островите Кук, Панама, Полша, Португалия, Румъния, Руска федерация, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт кидс и Невис, Сейнт Лусия, Сейшели, Словакия, Словения, Суринам, Съединени американски щати, Сърбия, Тонга, Тринидад и Тобаго, Турция, Украйна, Унгария, Фиджи, Финландия, Франция, Холандия, Хондурас, Хърватия, Чешка република, Черна гора, Швейцария, Швеция, Южна Африка, Япония

Апостил

От френски APOSTILLE

Според Хагската конвенция апостилът може да бъде съставен на един от езиците на Конвенцията – английски или френски, или на езика на държавата, която го е издала. Конвенцията задължава заглавието на апостила да е на френски език: Apostille (Convention de la Haye du 5 octobre 1961).

Апостилите имат възприета форма и 10 точки, които се попълват.

На английски: На български:

APOSTILLE

(Convention de la Haye du 5 octobre 1961)

1. Country:……….

This public document

2. has been signed by………..

3. acting in the capacity of……

4. bears the seal/stamp of…….

CERTIFIED

5. at……..

6. the………..

7. by…………

8. No………….

9. Seal/Stamp……….

10. Signature……………

 АПОСТИЛ

(Хагска конвенция от 5 октомври 1961 г.)

1. Държава:

Този публичен документ

2. е подписан от ………….

3. в качеството й/му на…………

4. и носи печата/марката на ………..

ЗАВЕРЕН

5. в …………..

6. на …………

7. от ………….

8. под номер ………

9. Печат:

10.Подпис:

Държави, с които България има подписан двустранен договор за правна помощ

Държавите, с които България има подписан договор за правна помощ и не е необходимо документите да имат апостил, са: Австрия, Алжир, Азербайджан, Армения, Беларус, Виетнам, Грузия, Гърция, Италия, Йемен, Кипър, Кндр, Куба, Кувейт, Либия, Македония, Монголия, Полша, Румъния, Руска Федерация, Сирийска Арабска Република, Сърбия, (договорът с бивша ФНР Югославия се прилага и за държавите Босна и Херцеговина, Словения и Хърватска), Узбекистан, Украйна, Унгария, Франция, Чехия (правоприемник по договора е и Словакия)

Информация за институциите, които издават апостил в различните държави, можете да намерите на: www.apostilleinfo.com